Промяната в енергетиката: Данък от 5% и пожелания.

След оплакванията на част от бизнеса от очакващите го по-високи цени на електроенергията преди две седмици правителството реши да предприеме извънредни мерки. Идеята беше да се намерят допълнителни приходи, които да се влеят в НЕК, така че Комисията за енергийно и водно регулиране да увеличи с по-малка стъпка таксата задължение към обществото, която бизнесът плаща. С парите от нея се плащат разходите на НЕК за електроенергия, която компанията е принудена да изкупува по закон. Увеличеният размер на таксата щеше да доведе до ръст на цените на електроенергията за бизнеса с между 7 и 20% (в зависимост от потреблението).

Последните промени в закона за енергетика, които бяха гласувани на второ четене в комисията по енергетика в понеделник (след редакционното приключване на броя), показват, че повечето от най-крайните идеи вероятно няма да минат, но и че депутатите и бизнесът все още не си дават сметка за страничните ефекти от приетите мерки. Окончателно промените трябва да бъдат приети в сряда.

Трите идеи

Първоначално предложените мерките бяха най-общо три. Създаване на специален фонд, с който да се попълнят средствата, с които НЕК да изкупува електроенергията от централите на възобновяема енергия (ВЕИ), топлофикационните и заводските централи и ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марца-изток 3“. Парите в него би трябвало да идват от вноска от 5%, която всички електропроизводители и вносители на електроенергия трябва да отчислят от приходите си. На второ място се очакваше орязване на разходите за зелена енергия. Това трябваше да стане чрез намаляване на преференциалните цени на тези ВЕИ, които са ползвали европейско финансиране, или с промяна със задна дата на дългосрочните договори на тези производители, които имат свръхпечалба. И на трето място беше предложено за пореден път да се намалят часовете, в които те могат да работят. На последно място се очакваше оптимизиране на дейността на държавните дружества, но в приетия вариант въпросът се отложи до написването на неясна наредба. След като тези три мерки бяха обявени, се предполагаше, че чрез тях ще се налеят около 300 млн. лв. в НЕК, така че компанията да не изпадне в пореден дефицит от задържането на цените на електроенергията за бизнеса.

Фондът минава

Депутатите в комисията за енергетика почти единодушно приеха създаването на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Според изчисленията на КЕВР, които бяха представени миналата седмица, от 5-процентните вноски би трябвало да се съберат 211 млн. лв. приходи на година. Вноските във фонда се считат за публични държавни вземания, а със специално допълнение те няма да се признават за разход при ценообразуването. С тези поправки вноската изключително много заприлича на данък (още повече че не се счита за разход), въпреки че депутатите, представителите на регулатора и министерството на енергетиката предпочитаха да говорят за „утежнение“. Причината е, че Конституционният съд вече веднъж отхвърли подобен квазиданък, маскиран като такса през 2014 г.

Въпреки това управляващите се надяват никой да не сезира Конституционния съд. Петте процента не са чак такава тежест за ВЕИ-тата, а държавните компании, които ще бъдат сериозно засегнати, няма как да прескочат волята на принципала си. Единствената заплаха идва от топлофикационните и заводските централи, които ще бъдат най-сериозно ударени от поправките. Те ще трябва да платят 5% от приходите си, а КЕВР няма да им позволи да си увеличат цените за регулирания пазар, тъй като тези разходи няма да се отчитат при формирането на цените. Засега обаче управляващите са показали, че добре се спогаждат с Христо Ковачки, който се счита за сериозен играч в този сектор. Очакванията са, че свързаните с него предприятия няма да атакуват промените.

Реално сумата, която ще бъде събрана във фонда, обаче ще бъде по-малка. В договорите на ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Марица-изток 3“ е записано, че всички допълнителни разходи, които са наложени на централите, трябва да бъдат отчетени при формирането на техните цени. Така че, от една страна, от тях ще бъдат събрани около 50 млн. лв. в новия фонд, но, от друга, НЕК ще трябва да получи нови 50 млн. лв. за запълване на дефицита си.

Депутатите изобщо не разискваха ефекта, който ще има плащането на вноската върху свободния пазар. Ако НЕК и АЕЦ „Козлодуй“ решат да компенсират спадналите си приходи, те ще могат да направят това само през продажбите си на бизнеса по свободно договорени цени. Това в случая с ядрената централа може да доведе до 7-8% увеличаване на продажната й цена (тъй като АЕЦ-ът ще трябва да прехвърли на свободния и загубите си от регулирания пазар). По този начин за голяма част от компаниите вместо понижение на тарифите може да последва повишение. Това може да се избегне с административен натиск от страна на държавата върху дружествата, които са нейна собственост, но резултатът ще бъде сериозно влошени финансови резултати.