Разваляме договора, ако ни заблудят за лихвите

Клиентът има право да обяви договора с банката за недействителен и да го развали, ако пълната информация за искания кредит не е поставена на видно място в салона. Така експертите от Министерството на икономиката дописват текстовете на проектозакона за защита на потребителите. Освен това те въвеждат понятието „ефективен глобален годишен размер на разходите по кредита“, който да е предварително известен не само в договора, но и в рекламните материали на трезора. Което значи да се рекламира не някаква част от разходите като лихва, а всички разноски. Но понятието в кавичките е отдавна въведено именно от европейската директива като неделима част от информацията по договор за кредит. В тези разходи са включени лихва, комисионни, застраховки, такси – цялата калкулация, за да може клиентът да направи разумния за него избор. Банките трябва да оповестят и начина, по който са начислени те и какво точно се заплаща.

В новия закон също се дава рамка какво да съдържа един договор за кредит, какви реквизити да са включени в него. Текстовете също са направени според изискванията на трите европейски директиви. Ако те бъдат спазени при гласуването на закона, би следвало да отпаднат наказателните лихви, които сега трезорите искат за предсрочно върнат кредит. Напротив, влизайки в Европа, банките трябва да намаляват лихвата и да връщат част от издръжката за предсрочно погасяване.

БНБ е предвидила да има 7-дневен срок, в който подписаният договор да бъде оспорен от клиента и разтрогнат. Този текст обаче влиза в противоречие със закона за договорите, според който вече подписаният документ не може да бъде анулиран. Този казус ще предизвика много спорове, предвиждат от МИ. Затова не е ли доста по-просто да се огледа добре договорът за кредит, преди да бъде подписан, и да се даде възможност на страните да обсъждат и променят всяка клауза?

Вече приетият Закон за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи пък ще трябва да се поправя, преди да е влязъл в сила. Той не отговаря на Директива 2002/65, която България е подписала. В нея се казва, че ако ти откраднат банковата карта и източат от нея пари, сумата ти се връща за 30 дни, без да плащаш нищо. Според чл. 33 от нашия закон обаче си понасяш последствията. Ако са ти откраднали от картата 3000 лв., банката или съответният оператор ще ти върне само 2700 лева, а с 300 клиентът ще бъде „глобен“. Подобно нещо няма нито в една бяла държава, още по-малко в европейските разпоредби. Което означава, че използването на българските банкови карти след 2007 г. ще бъде поставено под въпрос заради несъответствия в законодателството.