Руснаците се завърнаха в Кипър, любимата им офшорна дестинация

Когато кипърското правителство принуди банковите вложители, много от които руски граждани, да платят своя дял от спасителната програма за островната държава миналата пролет, телефонът на Василис Зерталис не спирал да звъни, разказва в свой репортаж „Ню Йорк Таймс”.

Компаниите, които консулантската му фирма съветва на ветровития средиземноморски остров, много от които руски, искали да разберат колко бързо могат да се изнесат.

„Регистрираме два пъти повече компании, в сравнение с началото на кризата”, казва Зерталис, директор на Prospectacy Limited, в интервю за щатския вестник – „Руснаци, германци, латиноамериканци, канадци – всички те идват”.

Особено руснаците. А именно те бяха категорията чужди инвеститори, които кипърското правителство и международните кредитори нарочиха при спасителната програма от миналата година, когато властите се опитаха да превърнат икономиката на островната страна в нещо повече от офшорен център.

Банковият сектор сега е драстично променен. Но онази част с данъчния рай, не чак толкова.

„Хората все още са заинтересовани, защото правната и данъчната система са много по-стабилни от Русия, а и смятат, че опасността от нова „подстрижка” е слаба”, казва Костас Еротокриту, вицепрезидент на Руската бизнес асоциация на острова и адвокат, чиято фирма специализира в създаването на офшорни сметки.

„Подстрижката” бе ход на кипърското правителство от миналата година, с който бяха конфискувани големи суми, в не малка степен част от депозити на богати руснаци, в някои от най-големите банки в Кипър. (Понеже част от „подстрижката” бе направена така, че тези пари бяха заменени за акции в кипърските банки, друга аномалия на спасителния план е, че богатите руснаци станаха сред най-големите акционери в кипърския банков сектор).

Година след спасителния план, кипърската икономика все още има дълбоки проблеми, а банковият сектор е наполовината на размера, който беше. Предвид съкращенията при банкови чиновници, строители и в търговията на дребно, безработицата скочи до 17.5%, при 14% преди година, а тази при младите е 40%.

Банките рязко ограничиха кредитирането, а нивата на депозитите се свиха, а близо половината от заемите са с просрочки и банкрути. Частният дълг скочи до размер от 300% от 17-милиардната икономика (в евро) на Кипър.

Един възстановяващ се бизнес, обаче, са регистрациите на чужди компании. Кипър отново е любимо данъчно убежище, дори след като межуднародните кредитори принудиха правителството да повиши ставката по корпоративния данък на 12.5% от досегашните 10%. Това продължава да е най-ниската ставка в еврозоната, заедно с тази при Ирландия и значително под 29.5-те процента при Германия и 33.3% при Франция.

Регистрациите са основно на „компании – черупки”, създадени да приютяват богатството на заможни чужденци. Бройката на регистрациите само през януари бе 1454. Това е повече от двойно под дъното от миналата пролет, след спасяването на страната и дори малко повече от декември 2012, малко преди колапса.

Като резултат, в корпоративния регистър на Кипър вече има около 273 000 компании, огромна цифра за държава с население от 839 000.

„Това не е мъртва индустрия”, коментира Йоргос Лакотрипис, министър на търговията и енергетиката.

А руснаците се окопаха още по-здраво.

„Руснаците няма да напуснат, защото наистина нямат друга опция”, коментира Зерталис.

„Да, изгубиха пари при „подстрижката”, но когато става дума за бизнес, те продължават да използват острова, защото връщането в Русия не е добра опция”.

Но има едно място на което нито руснаците, нито хората от острова искат да сложат парите си – кипърските банки.

След конфискацията на депозитите, „компаниите вече не държат повече от 100 000 евро в банките”, казва Еротокриту.

Той визира драстичния ход, при който за първи път при спасяване в еврозоната, спестители поеха част от загубите. Властите ликвидираха втората по големина банка на острова, Laiki Bank, като вляха останките от нея в най-голямата, Bank of Cyprus, от която правителството конфискува 60% от депозитите над 100 000 евро, за да я рекапитализира.

Общите депозити в кипърските банки, които бяха 57 милиарда евро миналия април, до ноември паднаха до 47 милиарда. Те можеха да паднат и повече, при това доста бързо, ако правителството не контролираше отблизо тегленията и трансферите към чужбина.

Тези мерки вече са облекчени, до степен да не засягат бизнес операциите, което позволява на компаниите, които не се опасяват да държат парите си в кипърски банки да извършват транзакции доста по-лесно, отколкото преди 6 месеца.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *