Само 10% от пазара на жилища е спекулативен

От: Ангел Милев

На българския пазар на жилища има спекулативни играчи, но те не представляват повече от 10% от целия пазар. Това казаха строители и инвеститори по време на форума RINFOR, който се провежда в София.

По думите на Димитър Язов, собственик на Язов ЕООД, една от най-големите групи купувачи на жилища са българите, работещи в чужбина, и тези, получили средства от реституцията. Той е на мнение, че при офисите спекулантите развалят имиджа на цялата сграда, тъй като купуват площи и ги държат празни в очакване цените да се покачат. Този проблем при жилищните сгради не съществува, защото празните апартаменти не пречат никому.

Язов поясни, че истинска спекулация представляват случаите, когато започнат да се изкупуват цели жилищни сгради, което може да доведе до стагнация на пазара и така цените да се повишат. Все пак той коментира, че все още е много рано да се говори за този процес.

Това мнение подкрепи и Стафан Енчев, основател и изпълнителен директор на София Билдинг Къмпани, която строи комплекс „Цариградски“ в София. Той каза, че около 90% от клиентите, закупили апартаменти в комплекса досега, са българи, а около 10% от купувачите го правят с инвестиционна цел.

Той каза, че в последно време се наблюдава пренасочване на търсенето към маломерни тристайни апартаменти между 60-65 кв. м.

По думите на Димитър Савов, изпълнителен директор на Bulgarian Land Development, спекулантите са полезни, тъй като спомагат за развитието на пазара. Без тях той нямаше да има такъв обем, както и нямаше да има продажби на зелено. Освен това той допълни, че спекулантите печелят за сметка на предприемача, а не на крайния клиент.

Според Клер Сачи, изпълнителен директор на Engel East Europe и вицепрезидент на Engel Group, цените на земята конкретно в София са спекулативни. Делът на стойността на земята от даден строеж в столицата е между 25 и 30% в сравнение с 10-15% в страните от Централна Европа. Сачи добави обаче, че спекулацията на пазара в съседна Румъния е много по-голяма.

На фона на тези високи цени у нас продажните цени са сред най-ниските в региона. Тя посочи за сравнение Полша, където минималните цени на жилищата са между 700 и 800 евро на кв. м. У нас най-луксозните проекти предлагат апартаменти на цени от 1 000 – 1 500 евро, като в района на Докторската градина в столицата има и проект с жилища на цени от 2 000 евро на кв. м. За сравнение, в Полша Engel реализира проект за изграждане на сграда, в която апартаментите се продават на цени над 3 000 евро на кв. м без ДДС.

Тя прогнозира, че занапред цените у нас ще продължат да се покачват и най-вероятно ще достигнат тези в Централна Европа.

Наред с това Сачи изказа мнение, че ДДС върху сградите у нас е прекалено висок. Тя отново си послужи за пример с Полша, където ДДС върху сградите е 7%, а в Чехия – 5%. Според нея държавата може да регулира и намали цените на имотите, като понижи данъчните ставки върху тях.

Банковата система и финансирането на пазара на имоти в България са далеч от западните стандартите и трябва да се подобрят, заяви още тя, като отбеляза обаче, че пазарът като цяло не е спекулативен и повишението на цените през последните години е оправдано с оглед макроикономическите показатели на страната.

Сачи посочи също, че делът на ипотеките от БВП в България е значително по-нисък от този в страните от Централна Европа, като у нас миналата година той е бил 2,6%, а в Унгария – 10%.