София, сбъркан град

София е тотално сбъркан град и това го знае всеки, който е живял тук поне 3 дни. Както сме 2 милиона (по твърдения на общината), ако се понапънем, ще посочим поне 2 милиона примера за сбърканията.

Сегатемата е за градския транспорт. И за привилегиите в него. И за решението на държавната Комисия за защита от дискриминация, че всеки студент, независимо къде учи,има правода пътувас намаление в столичните трамваи, тролеи, автобуси. Ако общината не му разрешида си купи евтина карта, ще бъде глобена.

Логично. Защо студентът от СУ да има право на намаление в столичния градски транспорт, а студентът от ВУ (Варненския, Великотърновския, Видинския, Врачанския…) – да няма? Все са студенти и ако един има право, а друг – не, значи е дискриминиран.

В задачата обаче се пита не е ли дискриминиран един 20-годишен младеж, който не е студент? В масовия случай студентите работят и изкарват пари също като връстниците си, които не учат. Столичната община може би иска да насърчи образованите млади хора, но всъщност това нейна работа ли е?

Докато този въпрос виси, да си зададем следващия. Учениците в София също имат право на карти с намаление. Ако някой 15-годишен отворко от Каспичан се оплаче в комисията, по аналогия със студентите тя ще постанови, че всички ученици, независимо къде учат, имат право на по-евтино пътуване в столичния градски транспорт.

Ами пенсионерите? Пак по аналогия, независимо кой къде пенсионерства, трябва да е равен със софийските си акрани и да има право на карта с намаление.

Така ще излезе, че кажи-речи на всеки българин – с изключение на работещите в София и други градове – се полага по-евтино пътуване. Не само набългарите,а на всички граждани на Европейския съюз. Ирландското посолство вече пита от името на едни ирландски пенсионери.

Изглежда забавно, ама не е. Защото и без това Столичната община така е забъркала работите, че субсидията за градския транспорт,оправдавана с въпроснитекарти с намаление, е кажи-речи най-големият разход във всеки годишен бюджет. Как точно се изчислява тази дотация, колко карти реално се покриват с нея и за какво по-точно се харчат парите енеизвестно. Известное обаче, че това са нашите пари – на софийските данъкоплатци.

Преди да изпаднем в сиромахомилство,че на привилегиите на бедните пенсионери, студенти,ученици не бива да се посяга, нека си дадем сметка зафактите. Първо, не всички са бедни, така че е нелогичнода се дава намаление „на калпак“. Второ, не всичкипреброени в дотацията се возят в градския транспорт.Моята свекърва например взема такси, а не трамвай. Не защото е разглезена, а защото вече трудно се качва. Нископодовите превозни средства се броят на пръсти.А се броят на пръсти, защото общината няма пари дакупи повече. А няма пари, защото субсидира пътуванията на пенсионерите. И на инвалидите,но за тях също е проблем да се качат в градския транспорт.

Никой непита пенсионерите и инвалидите какво искат – евтини карти, които на практика не са в състояние да ползват,или билети на нормални цени и нормални – т.е. достъпни – превозни средства. Може пък ако общинарите ги попитат, да получат съвсем различен отговор от това, което правят всяка година – изливат пари за дотации. Можеи студентите и учениците да кажат, че предпочитат да плащат редовната цена, но и автобусите да минават редовно.

В София обаче никой не пита софиянци. Резултатът е единград,който пенсионерите с евтините си карти всеки ден прекосяват по няколко пъти, за да си купят евтини домати от Женския пазар. Защо на Женския пазар,в идеалния център, е по-евтино, отколкото на пазара в „Ситняково“ или на „Димитър Петков“, също е една голяма тайна на общината, подопечните й фирми и техните финанси. Но това е друга тема.

Или пак е същата – за тотално сбъркания град, който може да бъде описан с 2 милиона нещастнисофиянци.