Тачъризмът е всичко, което остана на Европа
The Times
Паника не е дума, с която обикновено асоциираме Германия или Ангела Меркел. Но именно такова беше впечатлението, което остави изявлението от вторник, че Германия налага забрана на голите къси продажби на облигации на правителства от еврозоната или на акции във финансови компании на германски институции. То бе подсилено и от доста апострофираната реч на Меркел на следващата сутрин в Бундестага, в която канцлерът заяви, че еврозоната е „в опасност“ с „неизмерими последствия“ и очерта необходимостта от „организирано производство по несъстоятелност на държавата“.
Безсмислен жест
Това едва ли е способ за успокоение на пазарите и не бива да ни изненадва, че те не се успокоиха. Но и те са неблагодарни и безсърдечни, след като така бързо загубиха доверието си в стабилизационния механизъм на стойност €750 млрд., който лидерите на еврозоната одобриха на 9 май. „Не разбраха ли те, че това означава, че ние, европейските правителства, няма да оставим еврото да се провали, че сега всички ние стоим един зад друг и зад дълговете си?“ Почти чувахме как се възмущава Меркел.
Забраната на голите къси продажби бе безсмислен жест, който няма да има никакъв ефект, освен че ще раздразни останалите правителства от еврозоната, които твърдят, че никой не се е допитал до тях, преди да предприеме тази мярка. Онова, което всъщност Меркел казва, е, че тя току-що е започнала да осъзнава цялостните последици от споразумението от 9 май. И нито тя, нито германското общество ги харесва.
Когато еврото беше пуснато в обращение през 1999 г., бяха наложени изисквания за максимален лимит на бюджетния дефицит (в размер на 3% от брутния вътрешен продукт) и на публичния дълг (60%). Сред първите, нарушили това изискване, бяха, познайте кои? Франция и Германия, разбира се. Затова едва ли е изненада фактът, че по време на рецесията от 2007-2009 г. и спукването на жилищния балон в няколко страни южните европейски държави нарушиха изискванията с още по-голям размах, като гръцкият държавен дълг е два пъти над официалния таван. Нито пък може да ни учуди, че европейските банки, най-вече тези във Франция и Германия, са сред онези, които са отпускали назаем парите.
Какво обаче може да се направи? Чрез резолюцията от 9 май, след договорения малко преди това пряк спасителен пакет за Гърция, еврозоната просто декларира, че, след като е подкрепена от МВФ, ще направи всичко възможно, за да се увери, че никоя еврочленка няма да бъде доведена до фалит заради исканията на частните кредитори. Така, както ни беше казано, се купува време. „Да, цели две седмици“, гласеше грубият отговор на пазарите.
Бедата е, че все още е напълно неясно какво ще е дългосрочното решение. Незабавните последици от плана от 9 май са, че Гърция, Испания, Португалия и Италия трябваше да обявят или да започнат да подготвят бюджетни съкращения. Този режим на строги икономии по време на така или иначе слабото възстановяване в еврозоната увеличава съмненията около състоятелността на европейския икономически ръст. Това в по-дългосрочен план, споделят Германия, Франция и Европейската комисия, ще доведе до много по-строги правила за бюджетните дефицити, с много по-натрапчив взаимен надзор над политиките. Но по какъв начин да се прилагат и какви да са наказанията за нарушаване на изискванията?
Както може да се предполага, ако Гърция, Испания или която и да е друга страна не може да покрие тези изисквания, максималното наказание трябва да е изгонване от еврозоната. А Меркел вече обяви всеки отказ от общата валута за немислим.
Колкото и странно да звучи, миналата събота по време на конференция в Бахрейн чух германското тълкувание на тези уверения. Вторият човек в германското министерство на финансите Щефен Кампетер заяви, че онова, което ще трябва да се случи, е стриктно наложено фискално обединение, съпроводено с по-широка либерализация на стоки, услуги и пазар на труда. С други думи, ако паричната политика е в ръцете на Европейската централна банка, а не се открива място за фискални маневри, по-добре ще е еврозоната да се дерегулира и да възприеме тачъризма. И е прав. Няма друг наличен отговор на въпроса как еврозоната ще възстанови ръста си и ще излезе от трудното положение с дълговете си.
С право ще попитате дали Испания, Италия или Гърция ще приемат това наказание. Но ще се наложи да попитате дали и Германия би го направила. В крайна сметка през последните години именно Берлин пречеше на цялостната либерализация на търговията с услуги и общата енергийна политика.
Фалит на държавата
Така че предстои да се вземат редица трудни решения, както и да изслушаме сериозните спорове около тях, насред поредната вълна от кризи на еврото. Предвид липсата на перспективи за ръст можем да простим скептицизма на инвеститорите, че южноевропейските държави могат да излязат от дълговата си криза без реструктуриране в стила на проведеното от редица страни в Латинска Америка. А и изказванията на Меркел за „организирано производство по несъстоятелност на държавата“ само подхраниха този скептицизъм. В случай че такова реструктуриране се състои, ще трябва да се направят още анулирания от страна на европейските банки, повечето от които все още не са преминали през строгата чистка, която се проведе в САЩ. Именно такъв, а не някой прибързан изход от еврото за Гърция или Испания, е възможният облик на следващата еврокриза.
Нищо от така очертаното няма да се отрази добре на Великобритания. Слабата и все по-свиваща се европейска икономика е основният ни пазар за износ. Ако в резултат на сегашната дългова криза Европа реши в крайна сметка да поеме по пътя на тачъризма, британците ще имат повод да празнуват.