ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ,

ЕВОЛЮЦИЯ И РЕВОЛЮЦИЯ НА ПАРИТЕ И ФИНАНСИТЕ”

проф. д-р. ик. Велчо Стоянов,

/ИК „Галик”, София, 2005 г., 203 стр./

През последните няколко години интересът на българските икономисти към проблемите на парите и финансите е изключително силен. Монографията на изтъкнатия български финансист проф. Велчо Стоянов е част от този процес на осмисляне и обобщаване ролята на финансовата сфера.

Отбелязаната монография, издадена наскоро (2005 г.) от ИК „Галик”, включва две основни части. Първата е посветена на теорията и еволюцията на парите, а втората на финансите. Монографията е снабдена с обширна библиография.

Въведението към частта за парите е интересна смес от история, философия и наблюдения върху икономиката, обществото и морала, през погледа на известни икономисти, философи и политици. Впоследствие авторът се спира на различните концепции за парите – нормативна, еволюционистична, субективна и т.н.

Особен интерес за читателя представлява класификацията на научните школи в областта на паричната теория – металическа, техническа, номиналистична, идеалистична, държавна, функционална, количествена, трудова и т.н.

Закономерно след дискусията по проблемите на паричната теория, авторът се връща към проблема на еволюцията на паричните форми. Тук особен интерес предизвиква анализът на автора на концепцията за свободните пари. Тезата за свободните пари беше лансирана от Фридрих Хайек и нейната същност, както е известно, се свежда до заместването на парите, емитирани от централните банки с пари, емитирани от големи транснационални банки.

По същество имаме връщане към дискусията от 19-ти век между валутната школа (currency school) и банковата школа (banking school). Тезата на Хайек, че намесата на държавата изкуствено е изместила паричната еволюция в посока на контролирана от държавата парична емисия, не издържа никаква критика, тъй като именно нестабилността на паричните системи, базирани върху частна банкова банкнотна емисия (например непрекъснатите банкови кризи и фалити в САЩ), принуждават съответните държави да въведат държавен монопол в областта на паричната емисия.

Съвременния етап на теорията на свободните пари, а именно информационните пари, не внася достатъчно яснота по въпроса как точно частната парична емисия ще гарантира стабилността на паричната система, отбелязва и проф. Велчо Стоянов.

От друга страна съвременните пари, както е известно, се базират върху паричната политика на централната банка като номинална котва (nominal anchor), т.е. те са в известен смисъл политически пари. Изграждането на глобална парична система върху частни пари предполага провеждането на частна политика, т.е. формирането на картел от частни емитенти, което, както отбелязва проф. Стоянов, също повдига редица въпроси. Проблемът за това как ще изглежда бъдещата глобална парична система остава открит.

Втората част на монографията на проф. Велчо Стоянов е посветена на еволюцията на финансите. В областта на съвременните финанси проф. Стоянов продължава подхода на първата част- проследяване на еволюцията на идеите и формите на проявление на категорията финанси.

Авторът счита, че „финансите могат да се дефинират като форма и израз на движението на парични потоци, като осъществяване на парични постъпления (приходи) и извършване на парични разходи, и тяхното рационално и ефективно балансиране.” (с. 124). Това е едно съвременно разбиране, споделяно от много водещи финансисти.

Впоследствие авторът задълбочава своето виждане за финансите, като въвежда понятието финансова система. Финансовата система представлява сложно взаимодействие между множество подсистеми и сектори на икономиката. Авторът правилно обобщава, че в основите на фискалните финанси стоят публичните блага и необходимостта от балансиране на разходите, по тяхното предоставяне и приходите, необходими за покриване на разходите на държавата.

Авторът привежда и една изключително полезна систематизация на функциите на финансите – фискална, социална, алокативна, стабилизационна, управленска и контролна (с. 154).

Последните раздели на монографията на проф. Велчо Стоянов са посветени на глобализацията и революцията във финансовата сфера – в банковия сектор, публичните финанси и социалното осигуряване.

Проф. Стоянов посочва, че като прояви на финансовата революция в областта на публичните финанси могат да се разглеждат такива явления, като въвеждането на ДДС, намаляване дела на данъчните приходи в БВП, намаляването на прогресивността на облагането, разширяване практиката на т.нар. „плоско” данъчно облагане и др.

Авторът отделя голямо внимание и на такива негативни процеси, съпътстващи съвременните финанси, като прането на пари и други финансови престъпления.

Завършвайки този кратък преглед на изключително ценната и навременна публикация на проф. Стоянов, ще подчертаем, че рецензираната монография, наред с множеството обобщения и приносни моменти, представлява изключително интересно четиво и ценен източник на информация по теоретичните и практическите проблеми на съвременните финанси.