Трудно се намират млади учени за 440 лв. заплата

Голяма част от българите нямат гражданското съзнание В новите учебници трябва да се заложи на националното чувство и хуманността Без Ботев и Вазов програмата неолеква, а оглупява Дългата ваканция е от времената, когато децата са участвали в селскостопанската работа

Визитка:

Роден е на 1.9.1944 г. в София
През 1968 г. завършва Техническия университет със специалност машинен инженер
През 1974 г. получава степен доктор, през 1989 г. става доцент, а през 1991 г. професор. Титлата “доктор на техническите науки” получава през 1998 г.
От 2004 г. е член-кореспондент, а през 2012 г. е избран за академик. Преди избирането му за председател на БАН акад. Стефан Воденичаров е директор на Института по металознание, съоръжения и технологии “Акад. Ангел Балевски” с Център по хидро- и аеродинамика (ИМСТЦХ) – БАН
Носител е на почетен знак “Марин Дринов” за значителни заслуги към БАН
Носител на орден “Стара планина първа степен” за заслугите му в развитието на науката в България

– Aкадемик Воденичаров, как ще коментирате резултатите от вота и избирателната активност?

– Притеснява ме това, че голяма част от българите нямат гражданското съзнание, че трябва да гласуват. Те не упражняват гражданските си права, което е тревожно. Това снемане на собствената отговорност от обществото не е положителна тенденция.

– Защо според вас хората нямат желание да гласуват?

– Не искам да се намесвам в политиката, но явно, че това, което политическите партии представят като програми и цели, не докосва нуждите на хората. И затова българите не са въвлечени в гласуването.

– А какво вълнува хората според вас?

– Беднотията е основният им проблем, недоброто медицинско обслужване, пропуските в образованието… Бих посъветвал политическите партии да помислят сериозно за това как да бъде върнат нормалният стопански живот в България.

– Според приетия вече Закон за предучилищно и училищно образование БАН ще участва в оценяването на учебниците. За какво ще следите и с какво не бихте направили компромис?

– Първо, няма да направим компромис с фактите. Второ, няма да отстъпим от националното звучене, което трябва да съдържат учебниците. В много от помагалата липсва точно това – националното чувство и хуманността. Не можем да изграждаме ново общество, ако младите хора не са възпитани в този дух.
– Какво мислите за възможността произведения на Иван Вазов и Христо Ботев да отпаднат от програмите по български език и литература?
– Това би било срамно.

– Министерството на образованието обаче е дало заявка за олекотяване на учебните програми, как може да стане това?

– Изключването на произведения на Иван Вазов и Христо Ботев не може да се нарече олекотяване на учебните програми, а по-скоро оглупяване. Трябва да се прави разлика между олекотяване и оглупяване. В никакъв случай произведения на нашите класици не трябва да отпадат от учебните програми. Олекотяването трябва да се постигне по друг начин, може би чрез самото преподаване на учебния материал, в изискванията към учениците.

– Според новия закон учителите вече ще имат право да избират от неограничен брой учебници. Какво мислите за тази промяна?

– Не мисля, че трябва да има изключително много учебници. Според мен Министерството на образованието и науката трябва да регулира техния брой в зависимост от предметите. Може ли да има например 10 учебника по математика, химия или физика? Това са точни науки, съдържанието би трябвало да е ясно и да има разлика само в начина на представяне на информацията.

– В стратегическия документ на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие” бяхте препоръчали учебната година да се удължи. Сега вече и МОН предложи по-кратка ваканция. Защо според вас е необходима промяна в учебния график?

– В резултат на кратката учебна година учениците ни имат и най-дългата лятна ваканция в Европа. Това е останало още от времената, когато децата са участвали в селскостопанската работа. Сега обаче реалностите са други. Според мен удължената учебна година трябва да има не толкова учебна, колкото възпитателна цел. Децата трябва да участват в различни културни мероприятия – да посещават музеи, галерии. Мисля, че и родителите биха били доволни, ако знаят, че има кой да се грижи за децата им, защото тяхната отпуска не е три месеца.

– Какво мислите за предмета вероучение, който в крайна сметка остава неприет?

– Ние със Съвета на религиозните общности и синода на православната църква сме обсъждали въпроса с вероучението и сме направили предложение такъв предмет да има. Идеята е в началото да се изучава културна история на религията. След това, в зависимост от семейните традиции, всеки ученик да избира едно от четирите направления – православие, ислям, юдаизъм, а тези деца, които не изповядват нито една от тези религии, да продължат да изучават културна история.

– Какво е финансовото състояние на академията в момента?

– Бюджетът ни е намален с 5,5 млн. лв. спрямо миналата година. Казвал съм го и преди – имаме институти, които ще имат сериозни финансови проблеми в края на годината. Поставил съм въпроса пред Министерството на образованието и Министерството на финансите. Надявам се да се намери някакво решение за следващия бюджет на академията. Сред основните ни проблеми е, че ние не получаваме средства за научни изследвания, което никак не е добре.

– Как стои проблемът с кадрите в БАН?

– Много трудно можем да намерим млади учени, които да дойдат за 440 лв. заплата на месец.

– По колко млади учени на година напускат академията?

– Между 40 и 50 млади учени напуснаха БАН през миналата година.

– Как се реализират, когато напуснат академията?

– Заминават да работят в чужбина.

– Имате ли план как да привличате млади кадри?

– Ако имаме по-добър бюджет през следващата година, ще направим фонд за привличане на млади учени. Идеята е те да подписват договор за едно по-добро възнаграждение, но и с конкретно условие. На изследователите ще бъдат поставяни задачи със срок за изпълнение и ако не постигнат необходимите резултати, ще трябва да върнат средствата, получени под формата на месечна заплата. Ако пък се справят, ще продължат да работят в академията.

– Каква заплата ще им предложите?

– Колкото на професорите – около 750 лв., което спрямо сегашните възнаграждения е висока сума.

– Допитва ли се държавата до БАН при важни въпроси?

– Все по-често. В момента имаме директни договори с осем министерства. С министър Калфин работим по въпроса с демографските проблеми, с Министерството на транспорта си сътрудничим по въпроса за разпределението на потоците от пътници и товари, с Министерството на икономиката работим по тема, свързана с иновациите, имаме договори и с Министерството на околната среда и водите и др. Който има нужда, се обръща към нас. Министрите разбират, че БАН е експертният център на държавата и когато имат нужда, се консултират с нас. От време на време и премиерът Бойко Борисов ни търси с конкретни задачи. От два месеца се възобнови и практиката, установена при предишния кабинет „Борисов”, да присъствам на заседанията на Министерския съвет. От това има голяма полза, защакадемията може да бъде полезна на държавата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *