Търси се двигател на растеж
Развитият свят бавно излиза от Голямата рецесия и това повдига един важен въпрос: Колко бързо и колко далеч ще стигне възстановяването? Голям източник на песимизъм е идеята, че изчерпваме възможностите за инвестиции и този процес тече още отпреди катастрофата от 2008 г. Но дали това е вярно? Пита икономистът Лорд Робърт Скиделски в The Project Syndicate.
Последната голяма вълна от иновации е интернет революцията, чиито продукти са на върха на вълната от 90- те години на XX век насам. След спукването на дот-ком балона в началото този век, спекулациите с недвижими имоти и финансови активи, подкрепени от евтини пари, движеха напред западните икономики. Сривът от 2008 г. просто показа несъстоятелността на предходния бум. А посредственото възстановяване отразява посредствеността на предишните перспективи. Рискът сега е, че захранваното с дълг поскъпване на активите само ще засили и ускори цикъла на възход и падение на икономиката.
Икономистът Лари Съмърс въвежда отново термина „държавна стагнация“, за да опише това, което ни очаква. До средата на миналото десетилетие, посочва Съмърс на неотдавнашна конференция на Международния валутен фонд, средната очаквана възвращаемост на новите инвестиции в САЩ е под всяко възможно намаление на основния лихвен процент на Федералния резерв.
Това важи и днес. Развитият свят може да се окаже в състояние на постоянен капан на ликвидност, при който номиналните лихвени проценти не могат да паднат под нулата, но очакваната норма на възвращаемост на инвестициите остава негативна.
Неконвенционалните монетарни политики като количествените улеснения могат да надуят отново балони на активите, но основният проблем – отрицателната доходност от новите инвестиции, няма да бъде разрешен докато глобалната икономика не влезе пак в криза.
Така че проблемът са лошите инвестиционни перспективи. Защо? През 30-те години на XX век, икономистът Алвин Хансен твърди, че възможностите за нови инвестиции във вече богатите страни пресъхват. Ръстът на инвестициите тогава зависи от увеличението на населението, технологичните иновации и експанзията към развиващите се пазари.
С ограничаването на колонизацията и забавянето на прираста на населението растежът остава изцяло зависим от иновациите. Но бъдещите иновации изискват по малко трудов и производствен капитал, отколкото в миналото. В тази ситуация пълна заетост може да се поддържа само чрез поддържане на фискални дефицити.
Джон Мейнард Кейнс е на различно мнение. През 1945 г., той пише на Т. С. Елиът: „политиката на пълна заетост чрез инвестиции е само едно конкретно приложение на интелектуална теорема. Можете да постигнете същия резултат като накарате хората да консумират повече или да работят по-малко. Лично аз считам инвестиционната политика като вид първа помощ… Намаляването на работата обаче е най-доброто решение.“
Втората световна война изцяло променя ситуацията. Силната следвоенна инвестиционна доходност на активите в развитите държави разсейва страха от световна стагнация. Но това се случва след световна война, която създава огромно търсене за ново оборудване, транспортна инфраструктура и дори домакински уреди. Нещо повече, инвестициите във военно-промишления комплекс не спират, тъй като Западът се въоръжава по време на Студената война.
Реалният процент на възвращаемост на капитала започва да намалява от началото на 70-те години на XX век. Междувременно растежът на производителността също се забавя. Някои изключително важни промени в политическата икономика на западния капитализъм през 80-те години, като възходът на неолибералната идеология, нарастващото неравенство на богатството и доходите, увеличението на структурната безработица, нарастването на дела на финансовите услуги, глобализацията и създаването на нови заплахи след края на Студената война, за да се поддържат разходите за военни цели, продължават да подхранват икономическия ръст.
Въпросът днес е -откъде ще дойде нов подем на инвестициите, който да ни спаси?