Убиец в чашата

Лилия БАБАКОВА

Този светодиод, за който ще стане по-нататък реч, може би ще се окаже по-малкият брат на бъдещите осветителни лампи. Защото на сегашните електрически крушки са преброени дните и искаме или не, решено е от септември 2009 те поетапно да бъдат забранени в рамките на Европейската общност . Ясно е, че те най-вече греят – само 5 на сто от енергията, която“изяждат“, отива за да светат. Доста скъп разкош за сегашната енергийна криза.Тоест, ако се отървем от сегашните крушки с нажежаема жичка, годишно ще спестяваме 60 процентаот тока, който отива за осветление.
И докато свършва царството на обикновените елкрушки, ще трябва да избираме между халогенните и флуоресцентните наследници, които са 5 пъти по-икономични. Но и техният мандат няма да е кой знае колко дълъг.Защото например за всяка флуоресцентна крушка се разходва и по 5 мл.живак /да си представим колко тона прави това в световен мащаб/. И най-вероятно, ознаменувайки смъртта на сегашните нажежаеми лампи, ше трябва да извикаме: Сбогом на старите електрически крушки, да живеят светодиодите/по-точно светодиодните лампи/. Защото времето все повече ги извиква на живот. Те са 7-8 пъти по-дълголетни/50 000-100 000 часа/ и ,,гълтат“ далеч по-малко ток както от халогенните, така и от флуоресцентните крушки. Въпрос на недалечно бъдеще е да залеят пазара. На този етап производството им излиза скъпо, но ако страна с амбициите на Китай се домогне до някоя по-евтина технология, нищо чудно светодиодите да залеят света.
И докато светът трескаво търси по-лесното им производство, в Пловдив трима физици междувременно се замислиха дали не могат да намерят и друга работа на светодиода. Не могат ли неговите ултравиолетови лъчи, които излъчва/на по-къси вълни обаче/освен да светят и да убиват например микроби. Без да извикат шумно ,,Еврика!“, трима учени в Централната лаборатотия по приложна физика към БАН – директорът ст.н.с.ІІ ст.д-р Румен Каканаков, Стоил Захариев и Иван Касамаков стигнаха до извода,че UV- лъчите на светодиода могат да видят сметката на всякакви микроби, спори, гъби, вируси и бактерии във вода. Първо те възпират размножаването им и сетне ги убиват за минути. И както се каза бе изобретено устройството. В основата му е една вносна лампичка с големина дори по-малка от тази на джобно фенече /което всъщност е светодиода/. Захранването става с най-обикновена батерия. Устройството има таймер, който отчита необходимите за убийството от 3 до 5 минути От само себе си се разбира, че въпросното устройство може да се носи в джоба на всеки рибар или ловец. Ще трябва, без значение каква да е чаша, кана или бутилка. Но най-много еднолитрова. При всичките му вълшебни свойства то не може да промени състава на водата и не е опасно за човека. Достатъчно е човек да гребне вода от Марица или някои язовир /стига тя да не много мътна/, да включи устойството и да засече времето. И останолото ще свърши светодиодът – перфектният килър на светло, далеч по-модерен от стария и до неприятна болка в обонянието познат ,,класик“ – хлора, който не само е вреден за човешкия организъм, но и доста рахитичен, за да се справи с някои от по опърничавите микроорганизмите.
Ако някой, когато чете тези редове, се досеща или вече е слушал, че подобно нещо вече е направено в САЩ, нека да не бърза с изводите,че ние и този път сме открили Америка. Защото американският вариант на устройството, макар също да е страшен килър за микробите, далеч не е по-добро от нашето. Напротив – той не може без специално зарядно и най-лошото е, че на практика всъщност то представлява живачна лампа. Пловдивските физици още не могат да кажат точна цена на нашия уред, но са категорични, че то ще бъде много по-евтино от американското.
И понеже устройството съвсем наскоро беше патентовано у нас, родните изобретатели вече смело говорят за него, макар и то да е само един прототип. Предстоят още експерименти с него, главно цел усъвършенстване. Защото едва ли някой си мисли, че лабораторията е създала устройството за зажаднели ловци и рибари. Още когато са започвали да работят по уреда, пловдивчани са се целили на високо – например за нуждите на министерството на госпожа Емел Етем/тоест на извънредните ситуации/ и това на отбраната. А и сега вече имаме на първо време и европейския пазар – контенент, където и наводненията, и замърсяванията са често срещано явление.