Уорън Бъфет „надушва“ края на финансовата криза

Урън Бъфет казва, че кризата е отминала за Уолстрийт, но не и за обикновените хора, които ще продължават да се гърчат под натиска на инфлацията и недостатъчните доходи

Новини по темата

Най-добре платеният мениджър в автомобилния бранш е шефът на Порше

Директорът на Дойче Банк е получил 14 млн. евро за 2007 г.

Ключови думи

Уорън Бъфет, кредитна криза, финансова система, Бъркшир Хатауей

изпрати запази принтирай

Най-богатият в света човек, според последната класация на списание „Форбс“, Уорън Бъфет, вече вижда края на финансовата криза, започнала в резултат на срива на пазара на ипотечни кредити в САЩ. Инвестиционният гуру обаче смята, че кризата си отива за банките и инвестиционните дружества, представени на Уолстрийт, но не и за обикновените хора, които ще продължат да се „гърчат“ под натиска на инфлацията и недостатъчните доходи. Според него, „ще има още много болка“ и в душите на онези потребители, които са се доверили на банките и са посегнали към кредит, за да осигурят покрив над главата си. Дали тази прогноза е вярна и може ли да се има доверие на човека, когото не без основание наричат „Оракула от Омаха“? Въпросът изглежда риторичен…

Технология на гадаенето – от древността до днес

Някога древните гърци, от висшата аристокрация до най-низшите слоеве, често посещавали известния оракул в храма на Аполон в Делфи, за да се опитат да погледнат в бъдещето си и да получат свише насока за живота и действията си. Дали тогава гадателите в храма наистина са познавали, дали са контактували с боговете на Олимп и са били осенявани от визия за бъдещето? Малко вероятно. Днешните оракули обаче, особено в сферата на икономиката и финансите, не се уповават на боговете и с оглед на достъпа до информация в наши дни, ясно е че прогнозите и дори гадаенето са нещо далеч по-надеждно. И това в особено висока степен важи за Уорън Бъфет, който през цялата си веченад 60-годишна кариера в бизнеса почти винаги е успявал овреме да усети накъде отиват нещата.
Роден преди 77 години в Омаха, Небраска, човекът, чието състояние днес е 64 млрд. долара и в чиито инвестиционен портфейл има акции на такива съвременни глобални империи като „Кока-Кола“, „Крафт“ и „Проктър енд Гембъл“, е странна плетеница от качества. От една страна той, като всеки уважаващ себе си милиардер, боготвори парите, от друга живее по същия скромен начин, както е живял в годините, когато е разполагал с далеч по-малко финанси, а от трета се придържа към правилото, че с „едната ръка вземаш, с другата даваш“. Именно хора като Бъфет днес би трябвало да служат за пример на колегите си от бизнеса, и не само заради това, че са натрупали огромни богатства, а най-вече заради отговорния и предвидлив начин, по който се отнасяткъм парите си.

Една рано започнала и дълго продължила кариера

Бизнес кариерата на Бъфет започва още когато бъдещият милиардер е едва на 13 години. Син на политик от Небраска, Бъфет се впуска в правенето на пари, като първо разнася вестници – „професия“ типична за юношите в САЩ в средата на 20-ти век. Някъде през 40-те години на миналия век вестникарчето подава и първата си данъчна декларация, в която умело вписва, с цел ползване на данъчно облекчение, покупката на велосипед. От една страна, велосипедът е бил необходимо за занятието му транспортно средство, от друга ясно си проличава още тогава, че Бъфет се отнася сериозно към ползата от данъчната система и фиска, правило което той спазва и до днес.
Някои биха се позасмели на този поглед назад в миналото на един милиардер и е нормално да е така. Едва ли са много хората, които вярват, че Рокфелер например е започнал да трупа богатство чрез продажба на ябълки (както се твърди в една полушеговита история) или че може, което пък е пример от българската действителност, да се започне от една пишеща машина и да се стигне до създаването и утвърждаването на една водеща и влиятелна печатна медия. Но тук не става въпрос за България, нито за някаква легенда.
Бъфет наистина си пробива път към финансовите висини с много усилия, с много градивен труд и, разбира се, с много нюх. Точно нюхът го сближава с друг важен за него „ясновидец“ във финансовата сфера – Бенджамин Греъм. Греъм е преподавател в Колумбийския университет на Ню Йорк и от него Бъфет попива знания за икономиката и корпоративната култура, които се смятат за най-далновидни в историята на Америка.
Следвайки инвестиционните съвети на Греъм, Бъфет купува през 1962 г. акции в текстилната фирма „Бъркшир Хатауей“, а три години по-късно вече я контролира. Днес „Бъркшир“ е флагманът в инвестиционната империя на Бъфет.
Инвестиционната философия на Бъфет следва парадигмата на Бенджамин Греъм за т.нар. „value investment“. Идеята е да се инвестира в компании, чиито акции са евтини въпреки по-високата им реална стойност. Постепенно пазарът, виждайки инвестиционния интерес към такива компании, разбира, че те са подценени, търсенето на акциите им нараства, а оттам първоначалният вложител реализира печалба.

Добрите качества на един милиардер

Уорън Бъфет е популярен със своя неконвенционален стил на управление и с пословичната си пестеливост. В собствената си компания той работи на заплата, равняваща са не възнаграждението на доста топ мениджъри в САЩ (100 хил. долара през 2006 г.), които обаче съвсем нямат неговите 64 милиарда.
И до ден днешен Бъфет живее в къщата в центъра на град Дънди, щата Небраска, която купува през 1958 г. за малко над 31 хил. долара (днес оценена на 700 хил. долара). В сравнение с другите най-богати хора в света, поведението на Бъфет е завидно скромно, а това изключително много се харесва на общественото мнение.
„Любовта на масите“ Бъфет непрекъснато подхранва и със своите благотворителни инициативи. Върхът на всичко бе обещанието, направено от него през 2006 г., че ще дари цялото си състояние за благотворителност, като 83% от парите ще отидат не къде да е, а във фондацията на Бил и Мелинда Гейтс.
Общите усилия на Уорън Бъфет и Бил Гейтс са оценени като знак за появата на нова вълна от предприемачи филантропи. Нещо повече, те отбягват традиционните донорски области като изкуството и културата, за да посветят милиардите си на глобални социални проблеми, като бедността, здравеопазването и образованието.
Тези „нови филантропи“, както ги нарече списание „Форбс“ използват целия си инвеститорски и мениджърски талант, донесъл им полза в бизнеса и в трупането на печалби, за да постигнат невиждан до този момент социален ефект. Тяхно верую е стремежът чрез развитие на нови продукти и услуги да демонстрират социална отговорност, на която биха завидели и най-смелите теоретици на идеята за корпоративното гражданство.
Подобни усилия не могат да останат неоценени, тъй като за първи път в световен мащаб, с достатъчно пари, ще има възможност да се постави началото на процес на решаване на купища проблеми. Никой досега не е постигал огромен успех в подобно начинание.
Не и следосъщественото от Андрю Карнеги, който пръв прави библиотеките в САЩ достъпни за хората с нисък социален статус, или Джон Д. Рокфелер, използвал своите милиарди, за да финансира изследванията довели до успешното преборване на детския паралич.

Най-съвременно гадаене

И днес Уорън Бъфет не гледа на кафе, когато прогнозира бъдещето на финансовата система. Няма и нужда от такива несигурни методи. Парите, които е вложил в десетки, а сигурно и стотици, фирми му говорят и му казват какво предстои да се случи. На езика на Бъфет говори и пазарът, говори и поведението на пазарни играчи и администрация, говорят му и акционерите на „Бъркшир Хатауей“ – неговата вездесъща лична империя.
В началото на май се проведе редовното годишно общо събрание на акционерите, което във финансовите среди вече са свикнали да наричат „Уудсток за капиталисти“. Рекордният брой от 31 хил. акционери или упълномощени от акционери лица се събраха, не къде да е, а в Омаха, Небраска – там където е коренът на чудото Бъфет. И заговориха, благодариха, отправиха поклон към провидението, че им е изпратило един истински модерен оракул, който умело да се грижи за парите им и да ги увеличава.
Този път имаше известна загриженост, защото „Бъркшир Хатауей“ също не бе пощадена от кредитната, прераснала във финансова, криза. Печалбата на компанията спадна с цели 64% през първото тримесечие на 2008 г., заради загуби, свързани с вложения в деривативни инструменти и с намалени приходи от застрахователни премии. Но акционерите бяха успокоени от този, който задава правилата на инвестиционното им поведение.
Бъфет каза: „Най-лошото от кризата на Уолстрийт отмина“. И с това като че ли сложи край на страховете, загнездили се в душите на много вложители. В същото време той размаха пръст срещу банкерите и финансовата администрация. Бъфет стовари върху тях вината за изпускането на юздите на кризата и за докарването на банката „Беър Стърнс“ до ръба на фалита, което можеше да се отрази изключително негативно на цялата банкова система в САЩ и по света.
„Уолстрийт ще върви натам, накъдето отиват парите, и няма да се притеснява от последствията. Но на една банка й трябва доста време, за да признае затрудненото си положение и да се съвземе“, каза Бъфет.
Милиардерът нахока агенциите поставящи кредитен рейтинг,застрахователите пооблигационни заемии монетарните власти. За него, на тези три групи ще трябва да се „благодари“ за бъдещите загуби, за слабия долар и инфлация и още много беди, които ще тормозят инвеститорите в САЩ и по света.
„Ще има още много болка“, смята Бъфет и за пореден път повтаря констатацията, че САЩ вече са навлезли в период на рецесия. Въпреки че Федералният резерв помогна с 2,4 млрд. долара на JPMorgan Chase да спаси „Беър Стърнс“ през март, „това не поставя край на загубите в по-дългосрочна перспектива“.
Най-големите банки и инвестиционни посредници в света са регистрирали загуби и са отписали активи на стойност над 312 млрд. долара през последните 16 месеца, и най-вече след краха на ипотечния пазар.
„Ако „Беар Стърнс“ бе пропаднала, на следващия ден щяха да я последват и други“, отсече Уорън Бъфет. Той призна пред медиите, че е отхвърлил предложение на неназован представител на администрацията, към“Бъркшир Хатауей“, да поведе спасителната акция. Според него, компанията му не е имала достатъчно средства и време, за да оцени ситуацията.
Бъфет твърди, че кредит-рейтинг агенциите са имали сериозен „принос“ за разстройването на финансовата система, като са подвеждали застрахователите на ипотечни облигационни емисии да обявяват невъзможни за постигане приходи. Същите застрахователи са се захванали да гарантират рискови книжа, включително необслужвани (лоши) кредити. Така кризата се е разраснала и в световен мащаб.
Милиардерът смята, че застрахователите на облигационни заеми не би следвало да имат кредитен рейтинг ААА, при положение че заемат пари при 14% лихва или когато акциите им са загубили 95% от стойността си. MBIA и Ambac Financial Group, които са най-големите застрахователи в конкретния сектор вече изгубиха високия си рейтинг, след като се хванаха на въдицата с необслужваните кредити.

Нови предизвикателства на финала

През май Бъфет ще направи обиколка из Европа, за да потърси подходящи за изкупуване компании на Стария континент. Самият той признава, че въоръжен с ресурс в размер на 35 млрд. долара, не може да намери нищо достатъчно голямо в САЩ, в което да инвестира така че да получи максимален ефект за „Бъркшир Хатауей“. Именно тази липса на атрактивни „хапки“ в САЩ го накара през последните месеци да вложи сериозни средства в Китай, Израел и Великобритания, в търсене на печалба.
Бъфет вярва, че азиатските валути ще продължат да поскъпват спрямо долара, отчасти заради лошата икономическа политика на администрацията в САЩ, и поради това той „пазарува“ в Азия. Най-големи надежди „Оракула“ възлага на Китай, а предвид огромния ръст на икономиката в тази страна за пореден път е ясно, че преценката е правилна.
И за пореден път анализаторите ще си кажат: „Ето на, Бъфет пак се оказа прав“. И ще трябва да признаят пред себе си и пред света, че с оттеглянето на Уорън Бъфет, което е неминуемо, предвид напредналата му възраст и собствените му обещания, ще си отиде един ненадминат ясновидец, чиито финансов нюх е служил за пример на бизнеса в продължение на повече от половин век