Защо доларът доминира глобалните валути, ако инфлацията е толкова лоша?

Продължаващото доминиране на USD на световните пазари може да бъде изненада за тези, които са научили икономика от крипто.

 

Докато намаляващата вътрешна покупателна способност на долара доминира в новинарските заглавия в САЩ, американската инфлация оказва изненадващо влияние в целия свят. През последните шест месеца почти всички основни валути поевтиняха драстично спрямо долара. Това изглежда като предизвикателство за неумолимия фокус върху паричното предлагане, който е широко разпространен сред привържениците на криптовалутите.

От април насам китайският юан е загубил 12% от стойността си спрямо долара Традиционно по-силните валути, включително еврото и йената, също отбелязаха подобни спадове. Противоречивите финансови решения на новия министър-председател на Обединеното кралство Лиз Тръс доведоха до още по-силен спад на британския паунд през последните дни, като от април насам той се е понижил с общо 18%.

Тези низходящи тенденции може да са особено изненадващи за онези, чието финансово мислене е било формирано от дискусиите в средите на криптовалутите. Фиксираното предлагане на биткойн беше агресивно рекламирано като дългосрочен инфлационен хедж, което доведе до акцентиране върху т.нар. парична инфлация. Монетарната инфлация се появява, когато повече парични единици се конкурират за същото количество стоки в реалния свят, което води до повишаване на цените. Или, както елегантно се опростяваше в едно от “meme”-овете от епохата на пандемията, „паричният принтер прави бррррр“.

Но ако паричното предлагане беше началото и краят на историята на американската инфлация, доларът би трябвало да губи стойността си спрямо световните валути. В края на краищата САЩ имаха втората по големина фискална реакция на COVID кризата сред всички индустриализирани държави, като голяма част от нея е финансирана с дълг. Но ако Америка е заемала и печатала повече пари от Япония или Китай, не би ли трябвало йената и юанът да придобиват относителна стойност на световните пазари?

Отговорът на тази привидна главоблъсканица показва, че възгледът за инфлацията е по-нюансиран на няколко нива от монетаризма на биткойнърите, воден от австрийската икономика. Данните на Института за икономическа политика показват, че през последната година инфлацията в световен мащаб е била сходна, като е имала слаба връзка както с разходите за пандемията, така и с възстановяването след нея, измерено чрез нивата на безработица.

Въз основа на тези данни Институтът на икономическата политика твърди, че нарушенията във веригата на доставки, нарастващите разходи за суровини и промяната в моделите на потребление са по-виновни за инфлацията, отколкото печатницата за пари. Т.е. проблемът не е в твърде многото пари, а в твърде малкото стоки на неправилното място.

 

Бягство към безопасността

В същото време това, което пряко влияе на обменните курсове на долара, е по-техническо въздействие от втори порядък на нарастващите цени в САЩ. Тъй като Джером Пауъл и Федералният резерв повишават лихвените проценти, за да се борят с вътрешната инфлация, американските долари и съкровищните инструменти стават много по-привлекателни инвестиции. Това е част от причините, поради които американските акции спадат, а същата динамика насърчава инвеститорите по света да обменят от йени, евро, паунди и юани в долари, за да се възползват от 4% нискорискова доходност по двугодишните съкровищни облигации.

Тук се появява трети фактор, от койот могат да се извлекат сериозни поуки за тези, които мислят за финансиране на криптовалути.

Има и други валути, които предлагат много по-висока доходност по облигациите от тази на САЩ – например двугодишната доходност на Турция е над 13%. Но както вложителите в протокола на LUNA Anchor разбраха, когато тази система се срина през май, доходността е просто едно число. Тринадесетте процента върху турската лира все още са трудно продаваеми в сравнение с 4% върху щатския долар поради по-голямата глобална вяра във фундаменталната производителност на американската икономика и отговорното управление на американската валута.

Докато за облигациите в щатски долари се смята, че носят почти нулев риск от неизпълнение, притежателите на облигации от държави с нестабилна реална икономика или съмнително финансово ръководство трябва да включат в изчисленията си риска от неизпълнение.

Сегашният страх от глобална рецесия само подчертава тази динамика: дори и при липса на инфлация и повишения на лихвените проценти в САЩ, вероятно бихме били свидетели на по-голяма сила на долара само като функция на „бягство към качество“, което неизменно следва икономическата несигурност.

Това е жизненоважен извод за индустрията и инвеститорите, които са основно ориентирани към създаването на нови валути. По време на бичия пазар се наблюдаваше голяма конкуренция при предлагането на най-висока процентна възвращаемост на вложители, често в токени като LUNA, CEL и MIM. Но тези токени, не съвсем различно от лирата, а сега дори и от паунда, бяха изградени върху променливи и несигурни основи от лидери, на които близките наблюдатели нямаха доверие.

Тези дълбоки и цялостни структурни слабости, а не само тяхното числено предлагане, в крайна сметка доведоха до колапс. С други думи, когато нещата станат наистина трудни, вярата в една валута може да идва повече от качеството, отколкото от количеството.

 

Написана от: Редакцията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *