Всеки трети живее на кредит, а бизнесът разчита все повече на финансиране отвън

Минат ли две години, заемите се рефинансират, защото винаги изниква необходимостта да разполагаш с допълнителни средства. След 2004 г. рефинансирането се засили и причината е в по-добрите пазарни условия и в по-ниските лихви по кредитите. Банките облекчиха условията, усъвършенстваха продуктите и обслужването според клиентските търсения и нагласи. Самите потребители са по-информирани за промените и се ориентират по-добре в многобройните банкови промоции.
С нов заем може да се рефинансира всеки жилищен, потребителски или фирмен кредит и клиентите започнаха да мигрират от банка в банка, като това понякога се превръща в приключение, коментират финансисти. Някои от тях остават в предишната си кредитна институция, от която вече са теглили заем, но други търсят нова, която да им предложи по-добри условия. Целта на повечето клиенти е да рефинансират досегашните си кредити, като ги обединят в един нов заем.
Кредитите за рефинансиране се използват както за предоговаряне на лихвените равнища по кредита така и за промяна в срока на изплащане.
Целта на рефинансирането е консолидиране на дълга към различни кредитори, което спестява неудобството от обслужването на няколко заема с различни падежи, гратисни периоди, лихви и такси, както и за намиране и вливане на свежи пари в бизнеса. Крайният резултат е по-добро структуриране на дълга, уеднаквяване на срока и оптимизация на месечните плащания.
В дружеството за небанково кредитиране „Кредитекс“ са изчислили, че при 90% от направените при тях заеми има елемент на рефинансиране, а за банковата система такива са повече от половината от кредитите. Според Владислав Лазаров, продуктов мениджър „Потребителски кредити“ в Пощенска банка, средно на месец около 2% от клиентите рефинансират заемите си, като половината от тях вземат нов кредит. По данни на БНБ за юни 2007 г. потребителските заеми от домакинствата са 26% спрямо кредитите за нефинансови предприятия и 16.1% от общия размер на всички заеми. За 12 месеца кредитите за домакинствата са нараснали с 36.6%, а тези за фирмите – с 53.8%. Всеки трети живее вече на кредит, а бизнесът разчита все повече на кредитиране. Един заем се рефинансира, когато клиентът има нужда от свежи пари, като основната причина е да се търсят по-изгодни условия, а не смяната на един кредитор с друг заради разлики в лихвата.
Рефинансирането е добро решение за малки и средни предприятия, които работят при променена пазарна ситуация, при която бизнесът се развива, а кредиторите не желаят „да видят“ или нямат възможност да го оценят еднозначно. Много фирми в началото на развитието си взеха по няколко краткосрочни потребителски кредита, обикновено с 2-3-годишен срок, които след време не съответстваха на конкретните им инвестиционни потребности. Известно е, че много предприемачи теглят потребителски заеми за разрастване на бизнеса си, което според кредитните консултанти е грешка. Ако имате фирма, теглете заем за бизнеса, а не за жилище, съветват те. От „Кредитекс“ изчисляват, че общият приход след покриване на лихви и данъци при 10-годишен заем при фирмата е с над 20% по-голям от този за физическо лице. Оттам препоръчват на клиентите си, ако притежават имот, купен преди няколко години, чиято стойност със сигурност е нараснала, заемът, с който е купен, да се рефинансира, като за обезпечение да служи същият този имот. Ползата е, че за него се получават повече средства за инвестиции в бизнеса.
Според експертите, когато се рефинансира заем, трябва да се избере дългосрочен кредит, при който вноските са по-малки, по-ниски са и реалните лихви, а се печели и от това, че се въртят чуждите пари. Дългосрочният кредит позволява и непрекъснато нарастване на оборотния капитал чрез реинвестиране на печалбата.
Основно правило при рефинансирането е изборът на такъв погасителен план, който е удобен за клиента (да отговаря на неговите възможности и на очакваните постъпления), а не за кредитора.
Важно при рефинансирането е времето, през което ще се извърши цялостната операция. Според различни изчисления прехвърлянето от един кредитор на друг може да отнеме от няколко седмици до няколко месеца в зависимост от вида на заема – дали е потребителски или жилищен.
Доколко процесът на рефинансиране ще се засилва, никой от финансистите не се наема да прогнозира. Ситуацията на пазара ще се промени след 1 септември, когато БНБ вдига минималните задължителни резерви (МЗР), които банките отделят по привлечените депозити. Очакванията са това да рефлектира в по-високи лихви по заемите. Няколко банки вече обявиха, че се разделят с досегашните си лихвени равнища, но в публиката остават съмненията, че това ще охлади кредитния ентусиазъм на клиентите.
Повишаването на лихвите по заемите е заради допълнителните разходи на кредитните институции при поддържането на МЗР. В случая те не са планирани и трябва да бъдат компенсирани, а това става най-лесно с вдигане на лихвените нива. Според банкери покачването ще се движив рамките на 0.25-0.5 процентни пункта.
Председателят на Асоциацията на търговските банки Левон Хампарцумян прогнозира, че то може да стигне 1.5%, заради рестрикциите на БНБ, състоянието на международните пазари, а и заради факта, че доста дълъг период у нас заемите бяха прекалено евтини.
ПИБ реши да коригира нагоре лихвите по кредитите си, съобщи главният й изпълнителен директор Матьо Матеев, без да посочи конкретни параметри. ОББ обяви новите лихвени нива по ипотечните заеми в лева, като повишението ще е от порядъка на 0.5%. При по-високата годишна лихва стандартният заем за покупка ще възлиза на 7.2%, а за ремонт на жилището – 8.2%.
Повишаването на лихвите ще се отрази както на новоотпуснатите, така и на старите заеми. Причината трябва да се търси във водената от банките политика и във факта, че основната част от лихвите по кредити у нас са плаващи, а не фиксирани. С колко ще се вдигне лихвата, зависи от няколко компонента – от ресурсите, с които разполага дадена банка, и от договорите за кредит, в които се предвижда опция за корекция.
Сегашните длъжници, които изплащат кредити, ще го разберат през следващите месеци по евентуалната промяна на месечната си вноска.
Месечната вноска може да е по-голяма и ако се повиши някоя от месечните такси.
Според статистиката на БНБ от януари до юни тази година приходите от такси на банките са нараснали шест пъти. За това време те са вдигнали таксите за обслужването им 5.3 пъти въпреки рекламите за изгодни кредити с намаляващи лихви. Цената на кредитите неотклонно ще върви нагоре, въпреки че лихвите досега не са се повишили драстично, пресмятат експерти. През юни основният лихвен процент (ОЛП) се е увеличил с 0.67 пункта, а EURIBOR на годишна база с 0.498 пункта. Очакванията на анализаторите обаче са, че тези индикатори ще се вдигат. За по-малко от два месеца – от 15 юни до 10 август, финансовият индекс LIBOR, който се изчислява на основата на междубанковите заеми, е нараснал с 0.3 пункта, а това е необичаен ръст за летните месеци, коментират те.
Заради конкуренцията банки ще се стремят към по-голяма гъвкавост. Някои от тях може и да си позволят да намалят печалбите си, въпреки че е малко вероятно, като се има предвид, че повечето са собственост на чуждестранни акционери. Други може би ще прибягнат до известни практики и техники за управление на кредитните портфейли, с които да попълнят недостига на ресурси. Такива са продажбата на определени експозиции, финансиране от други банки, операции на капиталовия пазар и други.
Експертите са единодушни, че рефинансирането ще става все по-популярно заради три основни причини. Първата е наличието на множество зле структурирани заеми, втората са ниските данъци, които подтикват част от сивия бизнес да излезе на светло, и третата – движението на лихвите и таксите на международните валутни пазари.