Върховният административен съд застана на страната на „Булгартабак“ и срещу закона

Капиталовият пазар получи удар от съдии – с тяхно решение за „Булгартабак холдинг“ магистратите де факто обявиха, че миноритарните акционери няма защо да чакат справедлива цена, когато мажоритарният собственик в публична компания се смени. Лишаването от права идва след решение от 12 ноември на тричленен състав на Върховния административен съд по жалбата, заведена от основния акционер в „Булгартабак холдинг“ – BT Invest, срещу санкция, наложена от Комисията за финансов надзор (КФН). През юни регулаторът поиска новият собственик на дружеството (Делян Пеевски по думите на Цветан Василев) да отправи търгово предложение и го лиши от право на глас в общото събрание. Офшорният притежател на холдинга обаче не се съобрази и гласува.

Сега с решението си съдиите на практика казват, че промяна в собствеността на публично дружество не задължава мажоритарния акционер да откупи книжата на малките инвеститори, въпреки че законът за публично предлагане недвусмислено го изисква. Процесът е знаков, защото става въпрос за второто по големина публично дружество с борсова капитализация от почти 370 млн. лв. Всъщност пазарът оцени неспазването на закона и от пролетта досега стопи с 25% оценката си за холдинга. Така всяка борсова компания ще може да препродава собственика си и така, дори контролът да бъде сменен, да избяга от задължението да плати.

Решението на ВАС не е окончателно иКФНможе да обжалва пред петчленен състав. Все още не е ясно дали ще го направи, тъй като от регулатора не отговориха до редакционното приключване. Санкциите на надзора и настояването да се изпълни изискването на закона бяха подписани от Николай Попов, зам.-председателя на комисията, който преди няколко дни изненадващо подаде оставка. Това се случи, след като той дълго време беше в конфликт с председателя Стоян Мавродиев, включително и по казуса с „Булгартабак“. Вчера Попов не беше открит за коментар – мобилният му телефон беше изключен.

Опасно за пазара

„От това решение на съда произлиза реалността, че всеки път, когато се смени мажоритарният собственик и той е офшорна компания, няма да произтичат никакви задължения за публичната компания“, коментира търговски адвокат. Той добави, че по този начин интересът на миноритарните собственици по никакъв начин не е защитен и решението е опасен прецедент. „Това е поредният акт на ВАС, с който грубо се погазват елементарни текстове на закона и на правната логика. Естествено че за новия собственик на BT Invest – Livero Establishment, е субект, за който е възникнало задължение за отправяне на търгово предложение, а не както е посочено в мотивите на ВАС“, смята друг юрист.

Подобни бяха коментарите и на представители на капиталовия пазар. Георги Койнов, управител на „Първа ФБК“, определи като скандално гласуването на BT Invest въпреки санкцията наКФН. „Много честоКФНе налагала ПАМ (принудителна административна мярка) на акционери да не гласуват определени неща на общото събрание. В 99% от случаите акционерите са се съобразявали“, коментира той. Койнов отбеляза, че става въпрос за конфликт извън рамките на нормалните взаимоотношения между регулатор и поднадзорно лице. В този смисъл едва ли някой очаква, че ще отпадне задължението да се отправя търгово предложение, коментира Койнов. Той определи разпоредбите в тази насока като „една от най-значимите защити на миноритарните акционери“, която действа на всички развити пазари. „Не съм юрист, но мисля, че законът е ясен – когато не си отправил търгово, губиш правото на глас“, добави управителят на „Първа ФБК“.

Според Гено Тонев, портфолио мениджър в „Юг маркет фонд мениджмънт“, ефектът от съдебното решение ще бъде усетен пряко или косвено от всички. „Инвеститорите, особено чуждестранните, получават поредната доза плесници, този път от ВАС, и не искам да гадая още колко търпение им е останало“, каза Тонев. По думите му проблемът не е толкова в накърнения интерес на дребните акционери, които не са много, а „в неспособността на институциите да тълкуват наглед ясни разпоредби“. Тонев отбеляза, че в последните години след смени в собствеността на основния акционер при няколко публични дружества така и не са били отправени търгови предложения чрез намирането на вратички в закона (в някои случаи това беше с формално прехвърляне на част от акциите, бел. ред.). Тонев отбеляза, че дори и при такива случаи, ако има желание, законът може да се промени и подобни вратички да се затворят. От Българската асоциация на управляващите дружества и от тази на инвестиционните посредници отказаха коментар по казуса.

Неясната собственост

Ако не сте следили собствеността в цигарения холдинг, ето накратко историята. Компанията BT Invest приватизира 79.83% от капитала на „Булгартабак“ преди три години срещу 100 млн. евро. Още тогава купувачът се свързваше с банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, макар официално собственик да беше дружество на VTB Capital, инвестиционно поделение на руската Внешторгбанк. През март тази година, малко преди публичното скарване на Пеевски и Василев, BT Invest беше продадена на Livero Establishment – регистрирано в Лихтенщайн дружество, собственост на офшорки от Дубай. Според изискванията на Закона за публично предлагане на ценни книжа смяната в контрола означава до 14 дни новият собственик да отправи търгово предложение или да продаде част от дела си. Търгово предложение нямаше въпреки изпратените отКФНписма до BT Invest, че трябва да отправи търгово. Заради липсата на действия на 19 юни надзорът забрани на BT Invest да гласува на общото събрание на акционерите на 30 юни.

Четири дни преди събранието Livero продаде половината от капитала на BT Invest на друго дружество от Лихтенщайн – Woodford Establishment. По този начин около 40% от акциите в „Булгартабак холдинг“ формално преминаха под контрола на друг собственик. Кой точно стои зад него така и не беше обявено и явно сделката е направена с цел да се заобиколи изискването за търгово предложение. Непромененият факт обаче е, че контролът над дружеството се смени, а търгово предложение нямаше.

Ние правим каквото искаме

Макар и със забрана отКФН, на 30 юни BT Invest гласува на общото събрание на акционерите – така беше одобрено попечителството на холдинга над негови дъщерни дружества за изтеглянето на 40 млн. лв. заеми, както и продажбата на дела му в „Табак маркет“ (собственика на веригата Lafka). В жалбата на BT Invest се твърдеше, че няма задължение да отправя търгово предложение, тъй като той си остава акционер в „Булгартабак“, а промяната в контрола е косвена. От дружеството твърдят, че „КФНима широк избор от мерки за принуда и следователно следва да насочи принудата към това лице, което застрашава интересите на инвеститорите, а не към „БТ инвест“ (BT Invest, бел. ред.). Твърдението им е, че компанията няма механизъм, с който да принуди новия си собственик да продаде дяловете си. От BT Invest посочват и хипотетична ситуация – ако участие в капитала му е имало и друго лице, различно от Livero, санкциите наКФНса щели да ограничат и неговите права, което е „недопустимо“, се посочва в текста на решението на ВАС. От жалбоподателя са посочили и абсурдното обяснение „ПАМ с диспозитив „забрана за упражняване правото на глас“ не е предвидена в закона“, защото не са дефинирали конкретно нарушение. ПрактикатаКФНда забранява гласуването в общо събрание заради неотправено търгово предложение не е прецедент и се прилага често.

В решението си тримата съдии – Иван Раденков, Калина Арнаудова и председателят на състава Йовка Дражева, посочват, че според Закона за публичното предлагане на ценни книжа Livero няма нужда да отправи търгово предложение, а прехвърлянето на част от акциите на друга офшорка е достатъчно, за да отпадне напълно задължението му. Мотивите на съдиите са странно тълкуване на ЗППЦК – в него ясно пише, че лице, което придобие пряко или чрез свързани лица над една трета или над 50% от гласовете в общото събрание на публично дружество, трябва да отправи търгово предложение до 14 дни. Целта на подобна мярка е защита на малките собственици, които да имат възможност да продадат книжата си при справедлива цена. Предполага се, че промяна в контрола може да означава и сериозна промяна в работата на компанията и тъй като това често влияе на цената на акциите, се отправя търгово предложение. Цената, на която се изкупуват книжата, се одобрява от регулатора, като се взема предвид и счетоводната й стойност, и пазарната оценка от последните месеци.