Да махнем еврото

През януари Крис Уилямсън, главен икономист в Markit, нарече Франция „новия болен човек на Европа.“

С икономика в стагнация, растяща безработица, и увеличаващ се публичен дълг, да не говорим за контра-продуктивните политики за икономии, е трудно да се твърди друго.

Предвид това, че Франция има голямо значение за икономическата и политическата стабилност на Европа, нейните проблеми представляват сериозна заплаха за целия европейски проект.

Последните данни потвърждават диагнозата на Уилямсън. Френската търговия потъна до седеммесечно дъно през декември. Държавният дефицит е намалял с едва 8 милиарда евро, но нивото на публичния дълг се е увеличило от 89% от брутния вътрешен продукт, до над 93%. В същото време, безработицата нараства от 9.5% на 10.5 %.

Очевидният извод е, че строгите икономии не са отговорът. Действително, Франция трябва да се откаже от настоящите си политики, за своята собствена и на останалата част от Европа изгода.

Проблемите на Франция, подобно на тези на други икономики от еврозоната, обаче произтичат от факта, че обменният курс на еврото по никакъв начин не съответства на икономическите позиции на страните членки.

В резултат на това виртуалните курсове на валутата в някои държави са критично надценени, докато в Германия еврото е силно подценено, като заплатите в тези страни се увеличават по- бързо, а производителността на труда по-бавно, отколкото германските.

Неявните номинални обменни курсове са фиксирани „завинаги“ в рамките на еврозоната, а много държави натрупаха сериозни дефицити.

По същия начин валутните им курсове са надценени спрямо трети страни като САЩ и Япония, докато валута на Германия е подценена, защото стойността на еврото се определя от платежния баланс на еврозоната като цяло, който е изкривен от значителния излишък в германската външна търговия.

По този начин по-слабите икономики в еврозоната са изправени пред дилемата или да се растат в съответствие с производствения си потенциал, като по този начин създават външни дефицити, или да наложат строги мерки за икономии, потискайки вътрешното потребление. Под натиска на Германия те са принудени да правят второто.

Тази ситуация изцяло противоречи на основния принцип на валутния съюз, че големият вътрешен пазар трябва да действа като буфер срещу външни рискове за търсенето.

Вместо да създава инфлация и растеж, потиснатият общ пазар има дефлационен ефект върху европейската икономика. А инфлацията идва основно с вноса, т.е. Европа помага за икономическия възход на други пазари, но за сметка на своя.

Това е причината всички да страдат, дори Германия. Всъщност, от 2007 г. до 2012 г. износът на Германия към другите страни от еврозоната е намалял с 9% , от 432 милиарда евро, до 393 милиарда евро.

Еврото също така води до това, че бизнес циклите на Германия се различават от тези на по-малко конкурентоспособните икономики.

А общата парична политика води до дефлационен натиск в по-слабите икономики, като същевременно увеличава инфлационния натиск в Германия.

Нещо повече решаването на всяка финансова или икономическа криза в еврозоната ще изисква Германия да се съгласи на отписване на задължения към нея или покупки на държавни облигации от страна на Европейската централна банка, която да залее еврозоната с ликвидност.

Еврозоната се нуждае от решение, което не принуждава всяка една страна или група от страни да понесе отговорността за кризата.

По-конкретно, Германия, най-голямата икономическа сила в Европа и Франция, която е интелектуален родоначалник на европейското обединение, трябва едновременното да се откажат от еврото.

От своя страна другите членки на ЕС ще трябва да решат дали да запазят единната валута или не. Без Германия и Франция, еврозоната ще се освободи от основните причини за сериозните дисбаланси и конкурентоспособността на цените на по-слабите икономики ще се подобри значително.

Евентуален период на несигурност, докато европейските икономики се приспособят към новата среда, би бил неизбежен, но далеч по-добър, отколкото икономическата и политическата безизходица, в която еврозоната се намира сега. /екип от икономисти в The Project Syndicate/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *